Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2015 17:25 - Любопитно за Бали
Автор: atraktivno Категория: Други   
Прочетен: 25269 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Здравейте и Апа Кабар !

Така звучи най-често употребявания местен поздрав на Бали,  чийто български еквивалент , е  „Как си ?“

 Ние сме Ицо и Йоанна. Луди-млади е най-точното описание за нас, въпреки,че аз съм на 36+, тя е на 28...ъ-ъ-ъ добре, де 30  :) вантюристи по дух, които решиха да поживеят малко на остров Бали. Решиха и го направиха. Но за да се чувстват полезни и пълноценни, решиха и да споделят това-онова. Барем и други от нашата кръвна група, ги зачовъркало нещо, та решат да дойдат, да споделяме това чудо заедно.

Аз пиша, тя ме скастря от време на време, да си знаете. Нали мъжът бил главата, а жената вратът. Така казваше баба ми поне, докато дядо замечтано си пиеше гроздовата, да му е леко там, където е.

Може и да пропускаме нещо, но вие ще ни подсетите, ако искате да знаете още 

Преди да започна да споделям,  описвайки   придобитите ни вече опитност и преживявания от Бали, бих искал да ви споделя  защо именно  пишем това. И навярно от многото причини, преминаващи през все по-спокойните ни умове и съзнания,  се откроява точно една причина. Защото никъде досега не открихме почти нищо за живота на остров Бали, такъв какъвто е. Плажове, палми, шезлонги, гмуркане и алабала....Все неща, които ги има и на други места. Не че е лошо. Не, не е, даже напротив. Но това е животът на професионалния турсит.

Истинският аромат на живота, отвъд зидовете на лустросаните хотели, е именно това, което прави Бали уникално и привлекателно за един авантюристичен дух. Той, автентичния дух на Бали е основата, върху която е съградено всичко останало. А духът на острова, това са хората.

Изследователските ни души копнееха да усетят  ежедневния дух на улицата, обичаите, традиции и вярвания, особености и мислене на местните, да се впуснем и слеем с течението, без съпротивление. Да си подарим истинското, автентично изживяване без нечие субективно посредничество, следвайки и доверявайки се на собствените ни интуиции и усещане за естествения ход на нещата.

Усетихме го като призвание и мисия. Сякаш тези, които ни допуснаха да останем  за повече от стандартната туристическа оферта, поискаха от нас да бъдем обратна връзка за всички сродни души, относно това, защо точно Бали си заслужава повече от всяко друго място по света,  но и да споменем за всичко, доколкото е възможно.... като информация, неприсъстваща в някои напудрени и преекспонирани очерци , величаещи екзотичния индонезийски остров, които сме чели, най-вече в туристическите брошури.

Описанието  е по категории, за да бъде приятно за четене. Надяваме се да е полезно  за вас, защото ние  с удоволствие и на драго сърце споделяме всичко това.

 

 

 

И така.....ПЪТУВАНЕ и НАСТАНЯВАНЕ

Ако преди пристигането си на Бали, сте направили резервация за хотел, къща или стая за гости, трябва да ви призная, че сте избързали. Но не фатално. Всичко от което се нуждаете в началото, са самолетни билети и сигурен човек тук, на място, който да ви посрещне и покаже възможните места за отсядане. Уверяваме ви, възможностите са безброй, а изборът на място  е много по-удачен от изборът чрез  визуализирана реклама по накой сайт. Много често снимките нямат нищо общо с действителността и с рейтингите по специализираните сайтове.

 За самолетните билети, които са най-тежкото перо в бюджета. Със старание и постоянство, чрез esky , могат да се намерят  двупосочни билети на  прилични цени, различни от масово предлаганите, вариращи около хиляда евро на човек. С две прекачвания, летейки с  катарските авиолинии и малайзийските, съумяхме да спестим значителна сума в евро, а парите в чужбина никога не са излишни. По-подробна информация за пътуване и билети, ще споделим за всеки, който е възприел идеята за пътуване до Бали и това е първата и важна стъпка за екскурзията. Разполагаме с контактите на наша много добра приятелка от България, собственик на туристическо бюро за самолетни билети. Неин приоритет са други световни дестинации и намирането на най-изгодните билети, но заради нас, приятелството и изграденото доверие, ще съдейства за всички наши приятели, желаещи да пътуват до Бали, считайте го за уреден въпрос. Изключително важно е, че тя е бивш служител на водеща арабска авиокомпания, със запазени редица контакти в тези среди, и по тази причина разполага с информация за промоциите на самолетни билети, още преди да са обявени официално. Също  оказва неоценима помощ с информация за самите полети, летища, прикачвания, багаж (размер и количество) и всичко, за което можете да си помислите. Имайте предвид,че полетът до тук е около 20-часов, протяжен и уморителен, често с две прикачвания, а всяка ценна информация, облекчава този процес неимоверно. Благодарни сме й до ден днешен !  

И така, ако все пак нямате резервация за хотел, хоум стей, или каквото и да е, добре би било да сте осигурили спането си за първите два-три дни, докато намерите своето местенце. Островът е само 140 километра дълъг и  около 60 широк.  Може да избирате между бунгало,  малки, големи , традиционни Балийски или европейски и световни хотелски вериги, стаи за гости, къщи или вили. Огромно разнообразие от възможности, на най-различни цени.

Ние избрахме малък бутиков хотел по крайбрежната улица на красивия курортен  град Санур, обзаведен в традиционнен хинду стил, с красива архитектура и орнаменти и много прилична стая. Същата е с климатик,  голяма спалня, телевизор, баня с вана и тераса .... и сега внимавайте .... на цена от точно 200 долара на месец. Разбира се, след старателни преговори. Е, нямаме басейн, топла вода и wi-fi, климатика бръмчи понякога като разгонен майски бръмбар,  но за тази ценка-толкова. И това при все, че всеки ни убеждаваше от България, че за по-малко от 250 долара на месец, тук е невъзможно да се намери нещо прилично за живеене, не просто за спане и пребиваване. Може и още как ! И ключовата дума, както казват тук ,е „Него“ (от Negotiate – преговарям). Тук обожават да се пазарят, навярно, повече отколкото  в Турция. Ако имате опит по турските чаршии, на Бали би ви бил наистина от полза. Ще обясня в отделна глава как точно да преговаряте с местните, но ако аз напиша една глава, Йоанна, може да напише роман или сценарий за филм, защото нейните умения са безспорни.  Но още от сега, нещо като жокер. Ако Господ не ви е дарил с широка и хубава  усмивка и не излъчвате ли позитивизъм и приятелско отношение към местните, забравете да водите преговори. Така че още отсега сядайте пред огледалото и тренирайте. Но без да употребявате развързващи езика средства, защото тук алкохолът е много скъп.

Та, ако търсите нещо като еквивалент на нашите Созопол и Несебър, Санур е много подходящ за вас. Ако ви се отсяда в по-голям град , но пак на океана, то мястото за вас е град Джимбаран. Ако търсите купони, забвления, дискотеки и все шумни преживявания,  подобни на Слънчев Бряг, то Кута или Семиняк биха били добра опция за вас. Културното средище, но не ви го препоръчвам и по-долу ще обясня защо, е град Убуд. Столицата на Бали е Денпасар, но е шумен и замърсен град с ужасен трафик. Санур е само на 10 километра от него, а тази близост хем до столицата, хем до океана, за нас се оказа перфектната комбинация. Като цяло, Санур се оказа невероятно сполучлив избор. Едно заради възможностите, които предлага сам по себе си и не на последно място, заради локацията и близостта му до много ключови места. А Бали може и да е малък остров, но повярвайте, транспортът и трафикът тук, са истински кошмар. Разстоянията не се мерят в километри, а в минути и часове. Тук правилния въпрос е  не на колко километра е еди-кое-си, а на колко минути път е.

Да обобщим.... Имате самолетни билети, пристигате на Бали. Добре е да имате уговорка някой да ви посрещне и настани за 2-3 дни. Ако няма кой да го направи за вас, ние затова сме тук. За да  помагаме. И да не сме ние, има и други българи, откликващи на драго сърце, чиито контакти ще предоставим на всеки заинтересуван. Те са много мило семейство, което живее повече от 10 години на Бали. Придобили са и друг манталитет. Няма злоба, завист и корист при тях. Но сигурно си има и тъга по българското, защото за всички сънародници, без изключение, дават мило и драго. Убедихме се в това с Йоанна и се молим за тях всеки ден. И те са в Санур. Абе, тук стана нещо като българска колония :)

И така, тръгвате да търсите квартира. Бъдете позитивни, усмихвайте се  помнете,че тук невъзможни неща няма, особено с протегната ръка за помощ !

ВРЕМЕТО

Казват,че на Бали имало два сезона. Летен – от еди кога си, до еди кога си и Дъждовен от еди кога си , до еди кога си. Това го казват туристическите пътеводители, статиите и списанията. Може и така да е, но с много уговорки. Сега местните казват,че през последните 10 години времето толкова се е объркало, че и те не знаят кога точно свършва летния и кога започва дъждовния сезон, и обратното. Е, да се е объркало, колко да се е объркало ?! Можете да сте сигурни, че  под 23 градуса няма да падне, а също и че зимните гуми с вериги, са  непознати стоки на острова. Факт е, че ние сме тук от началото на т.нар. дъждовен сезон ноември месец и се чувстваме повече от добре. Има прекрасни условия  и за плаж и за разходки навсякъде. Има даже и много приятен и ненатрапчив вятър по някои заливи, които насищат пейзажа със бординг-сърфисти и  кайт-сърфисти. Уиндсърфисти се забелязват по-рядко, но кайтисти има. А температурите се движат в интервала 25-29. Времето през дъждовния сезон може да се опише като приятно-поносимо, а през летния, предполагам е приятно-неприятно-горещо. Важно е, да се знае, че колкото по-близо до океана сте, е много по-влажно.  А в южната част на Бали, където е ситуиран Санур, температурите не падат под 25 градуса, независимо кой сезон е. За всички, решили да избягат от мрачната и мразовита европейска зима, времето в Бали през „зимните“ месеци, ще им се стори райско.

ХРАНА И ЗДРАВЕ

Храната на Бали заслужава отделна, обширна, много голяма тема. Цяла книга заслужава. Не, сериал ! 

Казано накратко, тук човек усеща истинския вкус на истинската храна.  Думичките здравословна храна и начин на живот, са взаимосвързани за всеки осъзнал цената на здравето човек, но тук те придобиват такива измерения, че продължителността на човешкия  живот, е около 80-85 години и се счита за нещо напълно нормално. А прабаба или прадядо на около 100 години имат ако не всички, то повечето млади хора. И причина за това е освен хубавото време, е изключително вкусната и полезна храна. Срещнахме двойка  българи, посещаващи Бали и Индонезия от 20 години. Те споделиха, че в началото са идвали привлечени от красотата, храмовете, плажовете, островите. От известно време насам идват, за да се хранят здравословно, да се подмладяват и да изчуват и следват философията на местните за здравословен начин на живот. Пожелавам на всички да изглеждат и да се чувстват така, както тези хора изглеждат и се чувстват на 60 !

Та, храната...

Тук вашите вкусови рецептори  ще празнуват истински, при  допира с изключителното разнообразие на екзотични плодове  като манго, папая, банани узпряли по естествен път, кокосови орехи, гуава, авокадо, джекфрут, салак, мангостин,  драгънфрут, личий, маракуя, пасифлора, дуриан, тамаринд, лилави или жълти сладки картофи и всичко останало, което пропускам. Но безспорните ни фаворити са мангото и мангостинът.
image


Едно манго на ден, сутрин на гладно, прави истински чудеса с вас  и вашата храносмилателна система, и ви желая от сърце да се убедите и вие в думите ми. На всичкото отгоре е и сладко, сочно и ароматно. Мангостинът, или както тук му казват „мангис“, е плод, освен  изключително вкусен, и, оказа се, невероятно полезен. Съдържа уникален антиоксидант в състава си,  който  се се само и единствено при него, в обвивката на ядливата му, мека ядка. Крайно стипчивата и горчива на вкус обвивка на плода  не се консумира в сурово състояние, но когато е изсушена и готова за чай, възрастните хора тук казват, че ви  държи „вечно млади“ и пази от много болести .... и много е вероятно да са прави. Уви, в България такъв чай, от кори на мангостин, ние поне не сме виждали. Но пък си имаме нашите билки, които също не са за подценяване. Многообразието на божествената природна лечебница е хубаво нещо, стига да е осъзнато и ценено ! Хората тук имат отношение към здравето си и живеят в хармония с природата, черпейки разумно нейните лечебни ресурси и богатства.

Така например, тук при всякакви проблеми с бъбреците, уринирането, цистити и нефрологични заболявания, се употребява една билка, наречена Кумис Кучин, в превод на български – „Котешки мустаци“. Препоръчаха ни я специално. Потърсих информация в мрежата. Оказа се, че е традиционна индонезийска билка, вирееща само тук, като е пренесена и успешно  отглеждана  още само на едно място по света - Окинава в Япония. Не се намира лесно, особено от чужденец, но след щателно „издирване“ из столицата Денпасар, успях да я намеря в една дрогерия, съвсем близо до големия традиционен местен пазар „Бадунг“. Екстракт на капсули/таблетки, местно производство. Има внезапен облекчаващ ефект. При една спонтанна бъбречна криза на Йоанна, се убедихме в действието на билката след приема на само две капсули от нея.


image

Споделям информацията, защото хората с подобни проблеми имат право да знаят. Живеем във времена на информационно споделяне, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ , както се казваше в един хубав филм.

 Интересното е, че тук по пазарите и в магазините могат да се открият и повечето познати на европейския и западен пазар  плодове и зеленчуци като краставици, домати, марули, зеле, картофи, броколи, карфиол, моркови, лук, магданоз,диня, пъпеши,грозде, царевица, тиквички, патладжани, пипер,лютиви чушки, чесън, круши, лимони. Така че на човек нищо да не му липсва, ако необратимо е привикнал към кулинарните си предпочитания. Не всичката продукция е местно производство, но вносът е най-вече от съседните азиатски държави. Най-далечната дестинация от която забелязах етикирани продукти, е Китай. Не можете да си представите колко вкусни и сочни ябълки произвеждали в Китай ! 

Опитвал съм се да си отговоря на какво се дължи този рай по отношение на това изобилие и отговорът е някъде по средата между плодородната почва, благоприятния климат и държавната политика, като последното е определящо за здравето  и благополучието на хората. Тук няма икономически обединения като „Европейски Съюз“, ограбващи бедните за сметка на богатите, няма отваряне/затваряне на глави Земеделие и Енергетика и съпроводените с тях преговорни процеси и извиване на ръце. Няма дори ограничения във формата и големината на краставиците, от логистична гледна точка, че да били по-удобни за транспорт, просто защото го няма и „еврокомисар“ Меглена Кунева, че да каже „ДА“ и да отреже главите на местните производители. Дай Боже никога да не им се налага на индонезийците и да си имат подобен „комисар“.

За сметка на всичкия бюрократичен алабализъм, тук е наистина истинско изобилие от вкусна и органична храна, за която важна е не формата, а съдържанието. Завиждам на индонезийците и скърбя искрено за България и сънародниците ни. Имахме го, имаме го все още българския Рай, или каквото е останало от него, но даром го дарихме, друг да се разпорежда с него. Историческа, непоправима политическа глупост. А Джон Кери искал да ни става партньор.....Да бе, да ! Виж къде ме клъвна петела..... Кери не е дошъл да яде шопска салата от български розов домат, а да проучи възможността дали  с Обама  могат да се „нашмъркат“  обилно с български шистов газ. Свалете очилата, за всички които все още ги носите.

Но да се върнем на Бали и храната на Бали.....политиката не е моя територия, там мога да имам само гражданска позиция, но и да я споделям без притеснения.

От известно време аз отказах употребата на месо, а Йоанна си е вегетарианец от поне 5-6 години. Спрях местото, или поне червеното. Много рядко се случва да консумирам пилешко. Рибата е предпочитания от мен източник на животински протеин.

За рибния пазар в град Джимбаран каквото и да кажа, ще е малко. Просто отиваш на място, избираш си  някоя от рибите, уловени преди часове,  обработват ти я на място, излизаш от рибния пазар, а навън те чакат специално пригодени за всички гладни туристи  грил-капанчета. Даваш си рибката или какъвто и морски дар да си избрал, на местните майстори, а те след 10-15 мин. ти сервират най-прясната възможна риба на света, изпечена на дървени въглища. И това ако не е наслада, здраве му кажи. А изборът от морски изкушения даже не мога и да го опиша, защото топлите океански води около Индонезия са едни от най-богатите на флора и фауна  изобщо, а имената на повечето риби звучат непознато за мен. Многообразието от риба, скариди, раци, калмари, октоподи, е наистина впечатляващо. Тук е мястото да опитате баракуда или червена ципура на скара. И то, не от садки, представете си! Истински, автентичен вкус. Огромни кралски омари или тигрови и червени, големи скариди. Всичко това е за около 20 лв. за двама човека, заедно с изчистването и изпичането на рибата и две студени бири за преглъщане. Кеф, нали ? Ако морската храна е вашата храна, рибния пазар в Джимбаран е вашето място. А най-хубавото  на Джимбаран му е, че е на 20 мин. от Санур.


image

Между другото, откакто опитах пилешко месо на Бали, си дадох сметка и, че за съжаление в България, хората се хранят с нещо, което прилича на пилешко месо,  най-вече по форма. На Бали няма механизирани заводи за производство на пилешко месо. Има частни големи или малки стопанства, в които кокошките и пилетата се отглеждат свободни и щастливи, ровейки си целодневно и целонощно в огромни дворове, а някои от тях се хранят с............риба ! Да, огромна част от остатъчните рибни продукти, се преработват в рибни трици, с които се хранят пилетата. Можете само да си представите колко наситен вкус има пилешкото тук...

На Бали задължително трябва да се опита традиционната индонезийска кухня.  Типичните ресторанти и капанчета, предлагащи такава храна, се казват Варунг или Уарунг. Всяка част от Индонезия има специфични кулинарни традиции, има и различни Варунги. Най-разпространените тук са тези от островите Суматра, Ява и разбира се, Бали. Нашият категоричен фаворит е „Масакан Паданг“ – варунгът от Суматра. Оризът е задължителен, а от препълнените дълбоки купи, всеки клиент на заведението може да се избере различни съставки и да си направи предпочитания от него микс с храна. Някои купи са пълни с месо..пилешко, телешко, други с риба, трети с обработено термично зеленчуци, четвърти със сосове. А чилито е божествено. Има го във вариант от зелени и от червени лютиви чушлета и се приготвя по домашна рецепта. Специфичното е, че всичко е готвено с традиционни индонезийски подправки и по начин, скрит за широката публика. Обикновено на Варунгът седи и продава някой от младите членове на семейството, а готвачът е някоя от най-възрастните жени във фамилията, която понякога идва във Варунга и обира комплиментите и усмивките от доволните туристи, които хем си хапват вкусно, хем изключително евтино.  Преяждането никъде, за никого, никога не е препоръчително, но тук за 5 долара е напълно осъществимо за двама прегладнели.

Особена почит не само в кулинарията, заема оризът, или както му казват тук – „наси“. Оризът е на особена почит  тук, а „Наси горенг“ е базово понятие в индонезийската кухня и означава ориза на пара. Всяка порция във варунгите, започва с ориз. Важно е да се спомене, че на вкус и качетва, местния ориз, е много различен от продавания в Европа. Нишестето в местния ориз е много по-малко, а същия е вкусен дори и неподправен. Оризът се използва и при ежедневните хиндуистки церемонии на Бали.

Населението на Бали в огромната си част, изповядва  хинду религия, но за разлика от Индия, тук кравата не е свещена. Тук употребата на говеждо е разрешена, но честно казано много не налитат на него. Любопитен факт за мен, е че балиецът обича свинско месо. Може би защото си го позволяват рядко. За обикновения жител на острова, свинското месо е скъпо. И по-добре, със сигурност.

И понеже темата е храна и здраве, важно е да се отбележи,че тук инфарктът и ракът са почти непознати състояния. Не казвам умишлено болести, а състояния. Тъй като за всеки информиран човек, вече е ясно, че ракът, диабетът, автоимунните заболявания и всички така наречени тежки и нелечими болести, представялват просто достигане на предела на съпротивление на организма срещу унищожителния режим, наложен му от човек.

 Поговорихме си с доста местни, за тях здравословните страхове са свързани предимно с кожата им, заради силното и изгарящо екваториално слънце, както и проблеми с очите, навярно от пълния с фини прахови частици въздух по улиците. Тук всички карат мотори и мотоциклети, а е доста прашно. Възможно е прахът да уврежда очите им, особено ако карат моторите си без спуснат визьор на каските. Това, което е бич за съвременните мъже на Запад – ракът на простатата ,  тук например, е изключение.

Здравната система на Индонезия, е на много високо ниво. Честно казано, това беше изненада за нас. Оказва се, че единствената необходима предпоставка, да има функционираща здравна система в една държава, е единствено желанието на самата държава да се погрижи за хората. Тук за месечни  здравни осигуровки никой никога не е чувал, а здравеопазването е достъпно за всеки, макар и платено, но не скъпо. Дори и в най-затънтената и малка квартална поликлиника, можеш да разчиташ на качествено обслужване, климатизирани и чисти помещения. Отлично подготвен и говорещ свободно английски медицински персонал. Всеки нов пациент получава номерче за определен кабинет от регистратурата, в зависимост от това, от какъв специалист има нужа, а поредността на номерата и пациентите се съобщава от озвучителна информационна система. И това е в малките поликлиники. В столицата болниците са частни и държавни, като частните по нищо не отстъпват на петзвездните хотели. Любопитно е, че в една от големите болници, които посетихме в Денпасар -   „Surya Husadha“, медицинския персонал, не е облечен в традиционния цвят за западната медицина - белия. Всяка смяна има красиви униформи, които са в традиоцонни балийски мотиви – дълги панталони и ризи. На въпросът ми защо ? , отговорът бе кратък и ясен – за да не се стресират излишно пациентите при вида на бели манти и престилки ! Мисля, че всякакъв коментар е излишен. Местната здравна система, отчита дори влиянието на фактора „стрес“ в здравните заведения.....

Има едно задължително нещо обаче, ако сте чужденец, и посещавате  Индонезия. Наличието на здравна застраховка ! Това е много важно, тъй като здравните заведения,  работят с ценоразпис за чужденци и местни. В техния начин на мислене, е вкоренено едно много погрешно клише, за съжаление. А именно, че чужденецът по правило е по-богат от тях.

Особено дразнещо е в началото, да бъдеш третиран на по-специална, завишена тарифа, но това се оказа масово приета нагласа и практика на Бали. Не само в болниците, навсякъде. Причината навярно, е че местните гледат на чуждестранния турист (особено ако е с бял цвят на кожата), като на божество. Според тях белият човек е някакъв много мъдър, много богат и много здрав индивид. Опитах да им обясня, че западният човек е неспособен да живее във възходяща еволюция, тъй като не е съвсем наясно къде точно трябва да го отведе прогреса и кога точно да спре да експериментира с живота и технологиите, но те отказаха да ми повярват :)

И тук преминаваме плавно към следващта глава в нашата виртуална разходка из острова на хилядата божества....

 

ПАЗАРУВАНЕ, ПАЗАРИ


image

Точно тук са заложени най-много клопки са обикновения, наивен турист, решил да се поразходи малко из Бали и да понапазарува дрехи и сувенири за спомен.

На някои места в курортните градове надценките на най-обикновени стоки, са с 100, 200, 300 и повече процента над реалната стойност. Особено на дрехите, които наистина са много качествени и красиви.

Големият плюс на Санур е, че в началото на градът има голям магазин, на 99 процента припокриващ се с познатото в България METRO. Различно е само името – Lotte Mart. Има храна всякаква, в изобилие и много евтина. Стоки за бита също.

Въпросът е, че Бали предлага наистина изкусително разнообразие от невероятно красиви произведения на занаятите. Било дърворезби, писани яйца, каменоделие, или невероятните картини на балийските художници, накити и всевъзможни сувенири. За дрехите пък да не говорим. Памук, коприна, батик. Всичко на изключително качество. Тук е наистина рай за пазаруване. Но ! Едно голямо но ! Ако пазарувате тези неща от сергиите, дюкяните и магазинчетата в Убуд, Санур, Кута, Нуса Дуа или който и да е от куротните градове или туристически дестинации, възможността да платите много над реалната цена, е голяма. Най-близките и удобни места за пазар, на много по-ниски цени, са или пазар Бадунг в Денпасар, или любимия ни пазар в град Сукауати, на 30 мин. северно от Санур. От там зареждат всички останали, а на тези пазари със стоки присъстват основно производители ! При последното ни посещение на пазарът в Сукауати, се върнахме с три рокли за Йоанна и едни къси панталони за нея, и три фланелки за мен в типичен хинду стил, с красиви орнаменти, от качествен памук. Всичко, след транзакция наум рупии-български лев, се оказа за  около 40-45 лв. !!! Е, след пазарлък, разбира се, но в крайна сметка всички бяха доволни ..и купувачи и продавач. А само една от тези рокли на Йоанна, в България би струвала минимум 50 лв., в това съм напълно убеден.  Мислех си да снимам няколко от балийските й рокли и да ги публикувам, но се отказах. Ще вземе да привлече невъобразими количества женска завист, после  ще трябва и за магьосник пари да заделяме, айде няма нужда ;)

Нещо повече. Като говорим за пазари и маркети, длъжен съм да предупредя, че пазарът в небезизвестния Убуд, понастоящем е превърнат в свърталище на самозабравили се кожодери, лежащи на стари Холивудски лаври от филма „Eat, Pray, Love”, в който една самата Джулия Робъртс, била на този пазар ! Съжалявам, че ще разбия романтичните представи за това място на стотици  моми и девойки, но това е самата истина.

Нищонеподозиращи японци и корейци, прииждащи на талази, пазаруват дрехи за около 30-40 долара бройката,  без дори да подозират, че на 20 минути път от Убуд, за същите пари могат да обзаведат цял гардероб за любимата си японска баба, но това си е техен проблем. ! Ние българчетата обаче сме по-така. Обичаме да сме информирани и да намираме най-качественото на най-ниски цени. 

 image


Край на първа част.

Очаквайте във втора част – Религия, Ритуали, Вярвания, Суеверия на местните. Забележителности, храмове, плажове...




Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atraktivno
Категория: Други
Прочетен: 42164
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031